ЗАРА̀Р м. Диал. Загуба, щета, вреда. – Ка ще да се изгубят пари? Колко пари? – Колко – сто пари таман. – Ба!... Сто пари!... Много пари... Голям зарар, синко. За един сиромах те са пари. Не се печелят те лесно на днешните години. Ц. Церковски, Съч. III, 217. Попът върти мустак, па ме гледа кръвнишки и ми казва, че му направило [магарето] зян на нивата, та го продал да си изкара зарара! М. Георгиев, Избр. разк., 202. Бре, Иване, първо либе! / Върви, върви, не ма гледай! / Да ма гледаш, файда немаш, / на сърце си зарар имаш. Нар. пес., СбНУ III, 41.
– От араб. през тур. zarar.