ЗАРАРЛЍЯ ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. Който е вреден. Тези двама хитри / бивши и министри / хора хаирсъзи, / .., / скланят на преврата, / „обръщат колата“. / Наслед тях дохождат / и със тях се схождат / добри хора, може, / но не хаирлии, / за народът тоже / твърде зарарлии. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 198.
– От тур. zararlɩ.