ЗАРАСТА̀1, -èш, мин. св. зарàстох, прич. мин. св. деят. зарàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., непрех. Започна да раста. Това чувство, от най-напред слабо, зарасте и занаедря бързо в душата му. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 92.
ЗАРАСТА̀2. Вж. зараствам.
