ЗАРА̀СТВАМ, -аш, несв.; зарàсна, -еш, мин. св. -ах и зарастà, -èш, мин. св. зарàстох, прич. мин. св. деят. зарàснал и зарàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., непрех. 1. За рана – преставам да кървя или гноя и се покривам с нова тъкан; заздравявам2. Когато тая пролет Индже оздравя и тежката рана на гърдите му зарасна, телали завикаха по селата от двете страни на Бакъджиците – който се надява на коня и ятагана си, да върви при него. Й. Йовков, СЛ, 121. Скоро драскотините и раните му започнаха да зарастват. Д. Калфов, Избр. разк., 109. От брадва рана кога да е зараства, а от язик – никога. П. Р. Славейков, БП II, 17. // За счупена кост – свързвам се в едно цяло чрез съединителна тъкан; сраствам. Раните на Дима се затвориха, счупената кост зарасна. К. Петканов, МЗК, 119.
2. С предл. за. При растеж – плътно прониквам в нещо, свързвам се в едно цяло с нещо; враствам, сраствам с нещо. Разделиха се покрай Филибе. Добри улови пътя, а неведнаж се обърна да им махне с ръка – ветренчанката с момчетата сякаш бяха зарасли за крайните дувари и никак не можеха да се отлепят оттам. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 506. Кога найде Марка у тъвници / буйно копйе за земи зарасло, / русе косе за дувар зарасле. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 101.
3. Диал. За място – обраствам. Малко млого постояхме, / постояхме, хортувахме, / кобиличка лист пуснала, / бакрачите – бел трендафил; / пътечката зараснала. Нар. пес., СбГЯ, 156.
ЗАРА̀СТВАМ СЕ несв.; зарàсна се и зарастà се св., непрех. Диал. Враствам се, сраствам се с нещо. – И оттогава си имам и един куршум в кълката зараснал... Искаха да го вадят, да ме режат – не дадох; не ми пречи – зарасте се в месото ми и си го нося и досега за спомен. Ц. Гинчев, ГК, 87. Юнак расте зелен евор, / мома расте вита ела, / сас ворше са зарастаха. Нар. пес., СбНУ VII, 35.