ЗА̀РЕВ м. Старин. Обикн. в съчет. с месец. Старобългарско название на месец август. Аароновият дворец беше на два ката. Болярите идваха само лятно време – през зарев месец и руен месец, и то доста рядко. А. Дончев, СВС, 79. Тесни улички лъкатушеха край плетищата, за да се влеят в сърцето на стъгдата, където в празник отроците извиваха хорото, а през месец зарев – голямото гумно. М. Смилова, ДСВ, 15. Ние сме имали наш особен български народен месецослов или календар, кое ся потвърдява и от самите съхранени имяна на месеците, като: тряван, зарев и проч. Г. С. Раковски, БС I, 22.