ЗАРЕВА̀ВАМ, -аш, несв.; заревà, -èш, мин. св. -àх, св., непрех. Започвам да рева. Тънките му крака правят криви линии във въздуха и детето пак замлъква. И Лука наново се готви да се впусне към апарата, но то не чака и пак заревава. Д. Немиров, БЛ, 13. Малкото дете в люлката се пробуди и зарева. Жената го взе на ръце, за да го усмири: „Не плачи, детето ми...“. К. Ламбрев, СП, 59. Кравите и биволиците зареваха и припнаха към дворищата. К. Петканов, ОБ, 210. – Трендафиле! Носи там, каквото имаш за ядене, че пукнахме от глад, бе брате! – зарева Гани Края. Ст. Дичев, ЗС I, 446. – Изпратили ти един-два сандъка захар. Ха раздавай я на осемстотин къщи да видя как ще я раздадеш! А като получат само по една стисчица, така ти заревават, че ти иде да си хванеш гърмелите и да не се връщаш. Г. Караславов, ОХ II, 76.