ЗАРÈДА1 ж. Диал. Обикн. в съчет.: На зареда. 1. Взаимно помагане с редуване първо при един човек, докато се свърши неговата работа, после при друг от групата и т.н. – Георги ще преоре, ще засее. По копан все ще ви дойдат на зареда комшийки и роднини. В. Геновска, СГ, 218. И такива, дето по-големи бедняци от Пенчо бяха, и те дойдоха да помагат. Растеше къщата. – Зареда направихме да ти помогнем, Пенчо. П. Велков, СДН, 209. Тоя ден бяха дали овцете да ги пасе едно момче на дядо Николчо, с когото в жътвата ги пасяха на зареда. Кр. Григоров, ТГ, 68.
2. За пеене – последователно изпълнение, едно след друго единично, по двойки или на групи. В някое си село Коручешме, казва той, видях как моми играеха хоро и пееха на зареди, две по две. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 20-21. Нощните щурци щуркаха на зареда, кукумявките се обаждаха тук-таме. Ц. Гинчев, ГК, 282.
ЗАРÈДА2 ж. Диал. Остри скални зъбери; скала, карпа. Отдалеко им викна: – Хайде, хайде-е! Голата зареда над реката посрещна ехото. Н. Нинов, ЕШО, 102.