ЗАРЕДÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заредя2 като прил. 1. За огнестрелно оръжие, взривно устройство – който е приготвен, готов за стрелба или взривяване. Дясната му ръка беше скрита зад гърба – в нея той държеше зареден пистолет. М. Марчевски, ГБ, 110. – Оръжието – винаги заредено, а при движение през съмнителни места – пръстът на спусъка. Х. Русев, ПС, 134-135. Заредена бомба. // В който е поставен взрив, заряд. Сирена тревожно известява настъпилия час на експлозиите. Вагонетки се издърпват от заредената каменна гръд на язовирното легло. От сипеите се спущат трудоваци. З. Сребров, Избр. разк., 213.

2. За уред, устройство, машина, потребителска карта и под. – който е съвсем, напълно приготвен за работа или за употреба, като е запълнен с необходимите консумативи или данни. Заредената с мляко колба се поставя в термостат и през известни интервали се определя количеството разтворими белтъчини и аминен азот. Н. Димов и др., ТМ, 141. // За транспортно средство – който е със запълнен с гориво резервоар.

3. На който са доставени, в който има необходимите продукти, материали, стоки. Добре заредените магазини привличат погледите на минувачите. Δ Зареден хладилник.

4. Спец. Който съдържа електрическа или друг вид енергия. Заредените твърди частици (прашинки) започват да се движат в определена посока, създадена в електрическото поле, докато достигнат електрода, на който се задържат. Я. Якимов, Т, 342. Атомът има положително заредено ядро и планетарна електронна обвивка. Ц. Цанев, АЧ, 9. Под действието на електричното поле йоните на водата също се насочват към противоположно заредените електроди и могат да се отделят в електронеутрално състояние. Хим. ХI кл, 1965, 78. // За кондензатор и под. – който е наситен с необходимото количество електричество. Устройството е построено така, че зарядният ток автоматично се намалява до много малка стойност при пълно заредена акумулаторна батерия. РТЕ, 1995, кн. 3 [еа]. Зареден акумулатор.


Източник: Речник на българския език (онлайн)