ЗАРÈЖДАМ1, -аш, несв. (рядко); заредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. 1. Започвам да изреждам един след друг. Радка стана, взе бъклицата и пристъпи, та целуна ръка най-напред на баща си, сетне на майка си, на свекъра си, на свекърва си и ги зареди. Ил. Волен, ДД, 118. В село завърлува невярна болест – тежката болест – и зареди да мори от къща на къща. Елин Пелин, Съч. I, 71. У роднините си и у приятелите си не бе ходил с години, сега той ги зареди: днес у баджанакови си, утре у кръстничини си. Ил. Блъсков, ПБ II, 61. Па уяхна своя добра коня, / та зареди редом по градове, / редом оди села и градове. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 194.
2. Започвам да редя1, да изреждам една след друга думи, мелодии или песни, обикн. при оплакване, при скръб; занареждам1. – Ей нà, ще отиде при юнака девойка, ще зареди, ще заплаче: „Не ща да гледам вече тоя свят, Велко“. Л. Александрова, ИЕЩ, 62. Прегърне сирота Кета своите сирачета, прегърне ги ядницата, па заплаче, па зареди, па завие – море, от камък да си, па пак ще ти дожалее. М. Георгиев, Избр. разк., 237. Но щом запяха песента и заредиха как той от малък до ден-днешен е трупал трупи в гората, нещо сви гърлото му. Ст. Даскалов, ЕС, 186. А щом другите инструменти замлъкваха и само кларнетът зареждаше някоя тъжна мелодия, тогава той виждаше узрели жита. Й. Йовков, ПК, 155. Окнала, та запеяла, / извикна гласи момински, / зареди песни момински. Нар. пес., СбНУ IV, 66.
3. Започвам да редя1, да подреждам. Щом стане сутрин разшета се, зареди, та всичко да е на мястото си. зареждам се, заредя се страд.
ЗАРÈЖДАМ СЕ несв.; заредя̀ се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. 1. За мнозина или всички – започваме да се изреждаме. Дойде и партийният секретар. После се заредиха председателят на съвета, на селкоопа и читалището. Ст. Даскалов, ЕС, 313. Сега беше загрижен и за друго: гледаше, че се зареждат все сухи и топли сутрини, без роса, без влага. Й. Йовков, ВАХ, 155.
2. За думи, мелодии, песни – започваме да се редуваме, да следваме един след друг, обикн. при оплакване. – Петре-е-е-е! – прозвуча пак тъжният глас. В миг той се превърна на песен и заредиха се тъжни думи, заизливаха се мъки от наболяла душа. Ц. Церковски, Съч. III, 98-99. Добринка се замисля малко и унило почва да дърпа струните. Бавно се зареждат тъжни звуци и тихо огласят стаята. Ив. Кирилов, Ж, 85.
ЗАРÈЖДАМ2, -аш, несв.; заредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Приготвям обикн. огнестрелно оръжие за стрелба. Казали на момата: „Тъй и тъй, ще те крадат!“ и момата не излиза. Брат ѝ заредил пушката: „Нека ми дойдат, рекъл, ще им сдупча тиквите!“. Н. Хайтов, ДР, 7. // Поставям, пълня нещо с взрив. Извади от торбата си взрив, фитил и капсули и се зае да зарежда дупките. Х. Русев, ПЗ, 76.
2. Приготвям нещо за работа или употреба, обикн. уред, устройство, машина, потребителска карта, като запълвам с необходимия консуматив или данни. Спирам будилниците (винаги навивам два), пускам кафеварката (зареждам я от предната вечер) и... влизам в банята. Е. Рахнев, К [еа]. Внезапно му хрумна, че може да направи снимка на Домна. Той зареди апарата, насочи обектива и рефлектора към момата. Б. Болгар, Б, 20. Започнаха да излизат миньорите от първата смяна. Примигваха на слънцето и поемаха към душовете. Докато ние зареждахме фотографическия апарат, от душовете започнаха да излизат – стегнати, умити, преоблечени. Н. Хайтов, ШГ, 235. Зареждам картата си за пътуване в градския транспорт. // Прех. и непрех. Пълня резервоара на транспортно средство с гориво. На бензиностанцията при „Караулката“ Гето спря да зарежда и докато свърши тая работа, ние с Джезвето бяхме осигурили мадамите. Д. Цончев, ОТ, 64. Веднъж пътувахме заедно за Варна и се отбихме на Витиня да заредим колите с бензин. Заредих аз, след мене и Марин. Тонич, КСШ, 48-49.
3. Доставям периодично нещо някъде, обикн. продукти, материали, стоки и под. Цените на стоките тук са достъпни, не зареждам скъпи неща, защото знам възможностите на клиентите. КГ, 2011, бр. 34, 8. Стремим се към подобряване на сметосъбирането, зареждаме с нови съдове за смет, мотивираме хората и за разделно събиране на отпадъците. СтрВ, 2015, бр. 8 [еа].
4. Физ. Възбуждам електричество в нещо, придавам му електрически свойства. Металните окиси са заредени с положително електричество, а неметалните – с отрицателно. К. Манолов, ВХ, 18. Електроните отиват към единия електрод и го зареждат отрицателно, а йоните – към другия, зареждайки го положително. К. Кузов, ПВС, 56. // Техн. Насищам електрохимичен енергиен носител (акумулатор, батерия и под.) с електричество. Преносима енергийна система в раница ще ни помага да зареждаме и по-големите си устройства. ВИП, 2015, бр. 30 [еа]. Зареждам мобилния си телефон.
5. Прен. Изпълвам с положителна енергия, жизненост. Дойдоха и наши колеги, които в различни периоди са преподаватели в гимназията. Подобни срещи винаги зареждат с положителни емоции. АБ, 2017, бр. 16 [еа]. зареждам се, заредя се страд.
ЗАРÈЖДАМ СЕ несв.; заредя̀ се св., непрех. 1. За уред, устройство, машина, потребителска карта – ставам готов за работа или употреба, като разполагам с необходимия консуматив или данни. Компютърът ми се зарежда много бавно.
2. Физ. Придобивам електрически свойства в резултат на външно въздействие. В кисела среда белтъчните частици се зареждат положително, а в алкална – отрицателно. К. Колчаков, БВ, 8. // Техн. За електрохимичен енергиен носител (акумулатор, батерия и под.) – изпълвам се, насищам се с необходимото количество електричество. Слушали сме „капацитети“ да твърдят, че акумулаторът се зарежда точно за една нощ. Това твърдение не само че не е вярно, но е и опасно за акумулатора. Ил. Бойчев, А, 26. Мобилният ми телефон не се е заредил напълно.
3. Информ. За интернет страница – визуализирам се на компютърен екран след заявка на потребителя. През подготвителния период, когато разходът на течност в системата е малък, помпата нагнетява течност в акумулатора, буталото и тежестите се повдигат нагоре, обемът на маслото в цилиндъра нараства и акумулаторът се зарежда. Д. Вълков, X, 89-90.
4. Прен. Получавам, изпълвам се с положителна енергия, жизненост. Аз сам съм си избрал професията. Натоварвам се, но то ми е приятно, това ме държи жив, така се зареждам с енергия. ЖнТ, 2006, бр. 17 [еа]. С най-много жизнен тонус се зареждам чрез рисуването. Земя, 2014, бр. 185 [еа].