ЗАРЕЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зарезя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Затварям с резе. Той затваря дюкяна и се запътва към дома. На пътната врата той има навик да се изкашля – зарезява портата отвътре, като пипа в тъмното за гвоздея. М. Кремен, СС, 140. Делчо реши да подремне. Зарези тежката воденична врата. З. Сребров, Избр. разк., 20. Със свито от мъка сърце Карамфила дочаква да се сдрачи и изтичва до батьови си. Когато се връща, заварва вратата зарезена. Булката не бива да излиза от къщи, ако не я изпратят някъде. Н. Каралиева, Н, 179. Фанала Банка резето, / та си хайдуци зарези. / Та си се Банка провикна: / – Тичайте хора, селяне, / Банка айдуци улови, / улови и ги зарези. Нар. пес., СбВСтТ, 329. зарезявам се, зарезя се страд.