ЗА̀РЕК м. Диал. 1. Заричане; зареч. Кога виде терзията тоа чудо, много беше се оскорбил и зарекот беше го разсипал, що беше се зарекол да не прогоори, се що да стори момчето. Нар. прик., СбНУ ХV, 94. Вера и закон вързааме: / кой ке се жени по-напред, / три години болен да лежи! / Тогай се Павлинка провикна: / – Туго ле, мила майчице, / дека се чуло, видело, / мома йот зарек да падне, / да падне, болна да лежи. Нар. пес., СбНУ Х, 40.
2. Уроки. Едно време си биле троица братя. Най-малийот от ними било едно много лично дете и много зарек фащало. Нар. прик., СбКШ, 27.