ЗА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Лъчезарен, сияен; зарист. Черните му ядри очи изпущаха навън светливи искри, като сияйни лучи на две зарни звезди. К. Шапкарев, МЖБМ, 44.


Източник: Речник на българския език (онлайн)