ЗАРÈСВАМ1, -аш, несв.; зарèша, -иш, мин. св. зарèсах, св., прех. Започвам да реша. Заресвам с гребена един кичур над челото си в стил от петдесетте години. Л. Николов, А (превод), 8. Тя застана пред огледалото и зареса косата си. заресвам се, зареша се страд. и възвр.
– Друга (диал.) форма: зарèшвам.
ЗАРÈСВАМ2, -аш, несв.; зарèша, -иш, мин. св. зарèсах, прич. мин. страд. зарèсан и (диал.) зарèшен, св., прех. Сресвам, вчесвам, приглаждам коса. Пък беше и млад, избръснат, беше хубав с тая черна коса, зарешена на път. Н. Нинов, ЕШО, 19. Той имаше сребърно-сиви коси, зарешени на път. Ем. Манов, ПЯ, 93. Мар дочул я [момата] е змей от планина, / мар па зареши два руси чомбаса, / мар па запаса два медни кавала, / мар па отиде моми на седенкя. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 307. заресвам се, зареша се страд. и възвр. Заресвам се на път.
– Друга (диал.) форма: зарèшвам.