ЗА̀РЕЧ м. Диал. 1. Заричане; зàрек (Н. Геров, РБЯ).
2. Проговаряне, подхващане реч, дума за нещо (Н. Геров, РБЯ).
◊ Не давам / не дам и зареч <да става / да стане>. Диал. Категорично, решително се противопоставям на нещо, в никакъв случай не съм съгласен с нещо. Тогава бай Симо и стрина Симовица не давали и зареч да стане да се жени щерка им за някакъв пришълец, гимназиален учител и писател. Ст. Младенов, СбАСЕП, 32. Я ли за Велко не сакам? / Ама ме тата не пуща, / па нана зареч не дава. Нар. пес., СбНУ ХIV, 20.