ЗАРÈЯ1. Вж. зарейвам.
ЗАРÈЯ2, -èеш, мин. св. зарèях, несв., непрех. Рядко. Светлея, сияя. Петлите пееха, когато Тончо тропна у дома си. Прозорците на къщата му зарееха – прииждаше в Стубел утринта. Ст. Даскалов, СЛ, 71. Градът зарее в светлина, а в стаята на Габара бе мрак. Ив. Кирилов, Съч. II, 204.