ЗАРЗАВАТЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Разг. Мъж, който продава зарзават. Зарзаватчията предложи само ряпа и карфиол. М. Грубешлиева, ПИУ, 298. Отби се при зарзаватчията: – Колко ще ми вземеш за един джеб пипер, бе момче? Т. Харманджиев, КЕД, 174. Когато княз Батенберг дошъл в страната, частните бахчеванджии в половината на днешната градска градина били изместени от княжески зарзаватчии. П. Мирчев, К, 84.
– От перс. през тур. zerzavatҫɩ.