ЗАРЗАЛЍЯ, мн. -ѝи, ж. Диал. Зарзала. Ако има из лозето или покрай междите някое дръво като: череша, зарзалия, круша, слива, ябълка или орех, плодовете могат да ядат и двамата, но орехът и крушата може да обере само стопанинът на лозето. ЖС, 1894, кн. 4, 313. Най-обикновените дървета, които китят неговото гумно, са: ябълка и череша, а после идат: праскова, зарзалия и други. СбНУ ХVIII, 162.
– Други (остар. и диал.) форми: зерзалѝя, зèрзелия.