ЗАРИДА̀ВАМ, -аш, несв.; заридàя, -àеш, мин. св. заридàх, св., непрех. Започвам да ридая, да плача. Снаха му Иваница възпира колата, тъжна, съкрушена и сълзи едри бликват от очите ѝ. Тя заридава задавено. Елин Пелин, Съч. III, 164. Ние само се поглеждаме със стария господин и прегръщайки се веднага като баща и син, заридаваме и двамата неудържимо. Д. Калфов, Избр. разк., 339. Кипежът от звуци позатихна и сред него изплува нежна, проточена, но пронизваща мелодия. Тя се допълни от силното изплакване на младата жена, която захлупи лице върху студените плочи на пода и открито зарида. Г. Белев, КР, 55. Ката се хвърли на колене пред Ивайло и обгърна с две ръце краката му. И тя зарида безмълвно – той видя само как раменете ѝ се тресат като при силна огница. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 329.