ЗАРЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. В който има зари, светлина, сияние; лъчезарен, лъчист. Само на юг далеко се синее неравната верига на Стара планина и затова погледът преимуществено бяга към тия силуети на Балкана, твърде заличени, почти въздушни под заристата завивка на летните слънчеви лъчи. Ив. Вазов, СНЖ, 47-48.