ЗАРЍТВАМ, -аш, несв.; зарѝтам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да ритам. Метко, на първия чин, от учудване зарита с крачета: – Вай-ай, какво мечище! Л. Александрова, ИЕЩ, 36. Падна върху отсечени храсти и си нарани ръцете. Ядоса се, изправи се и яростно зарита земята около храста. К. Петканов, МЗК, 271. Той изпадна в остра, нервна сръдня, като дете, зарита, захапа. Й. Йовков, ПГ, 255. Тамам си Марко конкаше, / конче му с крака зарита, / конче му цвили, говори. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 142-143. заритвам се, заритам се страд. и взаим. – Когато атовете се заритат, / разбира се, магаретата страдат. Хр. Радевски, Избр. пр II, 84.