ЗАРЍТКВАМ, -аш, несв.; зарѝткам, -аш, св., непрех. Разг. Гальов. За малко дете или животно – започвам да риткам. На това пък крачето му беше свито. Тончо го и поизпъна, прасенцето изгрухтя и заритка да се освободи. Ст. Даскалов, СЛ, 382. Разповиват бебето и то радостно замахва ръчички и заритква.