ЗАРЍЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заричам и от заричам се. В такива случаи той късно разбираше, че тя е изцедила от него това, което ѝ е трябвало, и се заричаше за в бъдеще да държи по-здраво езика зад зъбите си. Но то си оставаше само заричане. Т. Харманджиев, Р, 28. Поднових моите някогашни опити да пиша стихове. Нахвърлях няколко строфи, прочитах ги на глас, не ми харесваха. Заричах се да не правя повече никакви опити. Въпреки заричането продължих да пиша стихове. Мл. Исаев, Н, 122-123-126. Щом като, след толкова заричания и клетви, пак посмя да го измами – това показва, че тя е непоправима и че той трябва веднъж завинаги да се отърве от нея... Д. Калфов, Избр. разк., 341.