ЗАРÒБВАМ, -аш, несв.; зарòбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Подчинявам, обикн. народ, държава, политически и икономически при война; завладявам2, покорявам. – Кой? – Ония, дето искат да подпалят нова война, за да ни заробят и да ни сринат селата, градовете, заводите. А. Каралийчев, ТР, 46. Войската му беше много добре въоръжена и той заробваше едно място подир друго. Лет., 1876, 23. К вечеру се турци сговарая / по вечера кони да стегая, / полуночи Дунав да пливая, / къде петли Влашко да зароба. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 566.
2. Лишавам някого от свобода, правя го роб. – Татарите, чули сте, идат въз Търново, безбройни агарянци идат да потъпчат нашата хубава земя, да заробят жените ни. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 94. За три дни победителите разграбиха града, изклаха и заробиха всичките му жители. Нови хора с нова вяра населиха великия град и обърнаха колелото на историята. А. Каралийчев, В, 144. От черкезите 200 души са уловиле живи, които нашите момци заробват. НБ, 1876, бр. 2, 7. Турци земя оградиха / и кръстом я кръстосаха. / Що йе старо, погубиха, / що йе младо, заробиха. Нар. пес., ХLVI, 22. // Остар. Пленявам, обикн. при военни действия. Наполеон заробил при Улма генерала Мака. ВИ, 183. Велизарий наскоро победил вандалите, заробил краля им, а вандалското царство направил провинция на гръцката империя. Г. Йошев, КВИ (превод), 152-153. Двеста души български юнаци под предводителството на Христа Ботьов днес заробиха австрийския параход Радецки, който насилствено накараха да ги прекара през Дунава. Хр. Ботев, Съч. 1929, 410.
3. Прен. Ограбвам, експлоатирам някого и го правя икономически зависим. – А какъв ви е животът сега, я помисли? Цяло лято блъскате по лозето на Вълков, дето ви е заробил зарад пусти ниви. Ст. Марков, ДБ, 387. Богатите са станали богати, защото законите им дават право да експлоатират труда на работниците, да ги заробват чрез заеми. К. Константинов, ПР, 240-241. – Тасьо зароби селото, бей! Бог да го убие! Ще стори да тръгне цяло село по чужди врати. Дано се бог смили над нас, братя! А. Страшимиров, А, 542. – Зароби ни [Наньо]!... – пламна тя. – Докопа ни за гушите!... Ще ни направи аргати... Г. Караславов, Избр. съч. I, 329.
4. Прен. Прекомерно натоварвам и правя труден живота на някого с нещо, обикн. с тежък труд, паричен дълг и др. Като поизраснали децата му, Марко заробил всички в работата си – седемте си щерки, ведно с майка им, от нова до нова година да работят и преработват вълна и козина. Д. Талев, ЖС, 54. заробвам се, заробя се страд.
ЗАРÒБВАМ СЕ несв.; зарòбя се св., непрех. Разг. 1. Изпадам в положение на безправен и потиснат човек, който работи и се чувства като роб. – Ха, дъще, много си подранила, не ще да е на добро, като те гледам такава... Ууу, тия стоилковци, та се зароби там... Кр. Григоров, Н, 167. – Майка затуй ли те бе родила най-лична в цяло Загоре, на къща грижа да береш, в селска робия да се заробиш? П. Тодоров, Събр. пр II, 206. „Ще се продава, бачо, бащиното ни пепелище. Като ти пиша това, сълзи наливат очите ми. Но със сълзи не може да се помогне. Ти нямаш възможност, ти си се заробил нас да поддържаш.“ Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 97. – Все ратай, ратай, заробил съм се у хората. Елин Пелин, Съч. I, 86.
2. Изпадам в положение на силно задлъжнял човек, принуден да изплаща голям дълг. Ако не друго, поне се обогатихме интелектуално, като разбрахме какви видове пирамиди могат да ни заробят в строежа си. Е 2001, 1998, бр. 1-2 [еа].
3. Заемам се с нещо, което ми отнема цялото време, труд или средства. Вакрил попита как върви работата в книжарницата. Илковица пак помрачня. Не им провървяло, но се прехранвали. Лошото е, рече тя с болка, че момчето се зароби там... Г. Караславов, ОХ IV, 442. – Мене пишете, аз да им кажа на тия съдии как се заробихте, доде я вдигнахте тая къща! Ст. Даскалов, СЛ, 131.