ЗАРÒБЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заробя като прил. 1. За народ, държава – който е под робство; поробен. Пребродил съм из много краища на нашата заробена земя, такава хубост рядко съм виждал! Д. Марчевски, ДВ, 20. В Пловдив всичките тъмници, ханища, хамами и магазии бяха пълни „с пленници“ от заробените села. Г. Бенев, БК (превод), 68. // Остар. Който е в плен; пленен; поробен. Над с. Скърт има местност, наречена Вадоч, която напомня за вадене очите на заробените войници. Т. Благоев, Б, 28.
2. Прен. Остар. Който е подвластен на влиянието, на въздействието на някого, на нещо; запленен, завладян, поробен, покорèн. „Ако ти умееш да се трудиш, да вярваш, да любиш, да се защищаваш, ако че си заробен от низки страсти, ако твоето сърдце умее да иска, и твоя дух да разбира, о царьо Тивски, поздравлявам те: ти си увенчан!“ ВЗ, бр. 4, 3.
3. Като същ. Обикн. членувано. заробените мн. Лица, хора в робство, под чуждо икономическо и политическо владичество. Стремежът към свобода е вечен и заробените с негодувание понасят робството – винаги търсят начин да хвърлят от гърба си чуждото и мъчно поносимо иго. Ил, 1936, кн. 6, 3.