ЗАРОБЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Поробител. И мина заробителят [султанът] на коня – дребен на ръст, носът му като кука, брадата жълта, късо подстригана. Ем. Станев, А, 202. Свърши, позорно свърши четвъртвековната му миньорска дейност. Всичко, което направи срещу цената на много житейски радости, падаше в алчните ръце на готованеца, на чужденеца, на заробителя. Х. Русев, ПЗ, 200. – По-силният иска не само да сляза от престола. Иска да бъда ослепен като възмездие за мъченията, които съм наложил на архиепископа Йосиф. А той, праведният епископ, духовният ни заробител, да бъде въведен в светейшество. Б. Болгар, ПД, 140.