ЗАРОВЍЧКАМ, -аш, св., непрех. и прех. Започна да ровичкам. Корки се обърна към огъня отново, този път заровичка с ръжен. В огъня имаше нещо примитивно, нещо първично, което успокояваше. Цв. Русева, ПТ (превод) [еа]. Пътникът заровичка из раницата си. заровичкам се страд.

ЗАРОВЍЧКАМ СЕ св., непрех. Започна да се ровичкам.


Източник: Речник на българския език (онлайн)