ЗАРОМОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заромоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и -я̀х, св., непрех. Поет. Започвам да ромоля; заромонявам. Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Н. Янков, БК I [еа]. Не издържа здравецът, горско чедо. Клюмна. Преди да изсъхне, привидяха му се родните простори, заромоля поточе, дъхна му аромат люлякът побратим и птички божи запяха песента на поета... К. Бакърджиева, ИБС [еа].