ЗАРОПТА̀ВАМ, -аш, несв.; зароптàя, -àеш, мин. св. зароптàх, св., непрех. Започвам да роптая. – Чумата да го изяде, проклетника недни! – зароптаха селяните с яд и злоба. Т. Влайков, Съч. III, 191. Клен! Грамаден клен! – Дявол да го вземе, как пък не можа да се закачи на мойта въдица, а на твойта! – заропта Савата, наместо да се радва и той наедно с мене. Д. Калфов, Избр. разк., 221.