ЗАРУГА̀ВАМ, -аш, несв.; заругàя, -àеш, мин. св. заругàх, св., прех. и непрех. Започвам да ругая. – Кажи им да си гледат файтонджилъка и за мен да не берат грижа – на свой ред изръмжа Кутулата, готов да заругае и бабалъка, и шурея си, с които жена му винаги искаше да взема връх. В. Нешков, Н, 381. Лицето на Пандурски почервеня, той стрелна с омраза стария механджия, изпсува Гани Края, който му се кривеше подигравателно, забоботи и заруга неудържимо. Ст. Дичев, ЗС II, 147. заругавам се, заругая се страд.