ЗАРУ̀КВАМ, -аш, несв.; зару̀кам, -аш, св., прех. и непрех. Диал. Започвам да рукам, да викам. Йостанале триесе души, / забурени в Долна махло, / зарукаха, запискаха, / навлезаха доспатчене, / навлезаха с йостри саби. Нар. пес., СбНУ ХV, 42. Кога момците зарукат, / момците по планините, / тогав ми твърде мъчано. Нар. пес., СбНУ ХХV, 70.