ЗАРУМЕНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; заруменèя, -èеш, мин. св. заруменя̀х, прич. мин. св. деят. заруменя̀л, -а, -о, мн. заруменèли, св., непрех. Ставам румен; поруменявам. А похвалех ли я, че е добро момиче, тя заруменяваше цяла и цял ден, скрита в цветята, пееше. Ц. Церковски, Съч. III, 79. Лицето ѝ заруменя, тя се засмя и засрами. Елин Пелин, Съч. III, 103. – Вземи го [псалтира], деспойно! – каза тържествено деспотът. – Аз нямам дъщеря. Княгинята заруменя от удоволствие. Ст. Загорчинов, ЛСС, 23. Тъй стоеше старейшината, навел едрата си глава, докато вятърът изсуши капките в брадата му, а на изток небето заруменя. А. Дончев, СВС, 65. Той се движеше все така отмерено и бавно. Само когато изтокът заруменяваше, той ставаше видимо неспокоен. Д. Немиров, Б, 55.
ЗАРУМЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; заруменèя се св., непрех. Заруменявам1. И шумно пуснем ний шейните, / заруменеят се страните, / студът ни прави бодри, здрави / и тичането ни калява. Е. Багряна, ЗВДЛ [еа].
ЗАРУМЕНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; заруменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане румено; поруменявам. Скулптурните снежни фигури се превръщат в непостижимо изкуство, мразът ги е полирал. А зората ги заруменява и те оживяват пред смаяните очи на скромните туристи. Бл. Димитрова, Лав., 157-158. Слънцето зарумени скалите на най-високия планински връх. О. Василев, ДГ, 136. Слънцето се показа засмяно, като че се радваше на земята и издалече мереше къде да хвърли първите си лъчи, къде да зарумени най-напред снега. Ем. Станев, ЯГ, 49. заруменявам се, заруменя се страд.
ЗАРУМЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; заруменя̀ се св., непрех. Ставам румен, зачервявам се, заруменявам1. Детето се заруменяваше, устните му потрепваха, но трудно беше да се познае – за усмивка ли потрепваха, или за плач. Г. Райчев, ЗК, 140. Машинално всички хвърлиха очи на Рада, която се зарумени и наведе смутено глава. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 72. А над пожара небето се заруменява, леките бели облачета се заливат в пурпур. Хр. Смирненски, Съч. III, 147. – Зарумени ли се месечко и дебом задебне звездни седенки, ний тръгваме низ злачни ливади. П. Тодоров, Събр. пр II, 138.