ЗАРЧЍН, мн. няма, м. 1. Червен винен сорт грозде, разпространен в Северозападна България. За производството на червени вина в страната засега са разпространени сортовете памид, гъмза, мавруд, широка мелнишка лоза, зарчин и др. К. Печев и др. БН, 178. Дойде наежена Есенка, суха, бледа, като земята белопръстица, която копаеха. – Какво сте дошли като бирници, бе. Това лозе е мое. И бойлията, и зарчино, и тамянката, всичко е мое. И садò! Ст. Даскалов, СЛ, 159.
2. Вино, получено от това грозде.