ЗАРЪ̀БВАМ1, -аш, несв.; заръ̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Започвам да ръбя. Заръбила съм кръпа, та бързам да я поръбя. Н. Геров, РБЯ II, 117.
ЗАРЪ̀БВАМ2, -аш, несв.; заръ̀бя, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. Рядко. За рана – хващам ръб при зарастване. Оттече време... Като бинт ме то превърза / и раните ми скорошни заръбват бързо. П. Пенев, Худ. С I, 332. Загледан във искрящата жарава, / да слушам на вълчета воя скръбен, / горчивите ми рани да заръбят / и злото във живота да забравя. СД, 2015, бр. 38 [еа].
2. Прех. Спец. Заглаждам ръбове при обработване на дървесинни плоскости. заръбвам се, заръбя се страд. Дъските за амбалажа се заръбват.