ЗАРЪВА̀ВАМ1, -аш, несв.; заръвà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. Диал. Започвам да ръва, да ръфам; заръфвам. Вземам една шумка, хващам с нея горещия масур и лакомо го заръвавам. Т. Влайков, Пр I, 300. Детето ся бои да си тури какво да било в уста и писне, кога да заръве нечто; устата му и венците му цели горят. Й. Груев, КН 7 (превод), 99. заръвавам се, заръва се страд.
ЗАРЪВА̀ВАМ2, -аш, несв.; заръвà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. Диал. Ухапвам, захапвам. Заръва мя куче. Н. Геров, РБЯ II, 116. заръвавам се, заръва се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.