ЗАРЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; заръ̀гам, -аш, св., прех. Разг. Започвам да ръгам. Погледнах се в краката, поисках да ги подръпна, то болежки страшни, не игли, но като че хиляди остри ножове ме заръгаха. Ил. Блъсков, (превод) Китка V, 1886, кн. 13, 4. заръгвам се, заръгам се страд. и взаим.
ЗАРЪ̀ГВАМ СЕ несв.; заръ̀гам се св., непрех. Разг. Започвам да се блъскам, да се ръгам. Заръгах се и аз из тълпата.