ЗАРЪЖДАВЯ̀Л, -а, -о, мн. заръждавèли. Прич. мин. св. деят. от заръждавея2 като прил. Който е покрит с ръжда; ръждясал, ръждив, поръждавял. Живка стана, отвори едно от чекмеджетата на бюфета и извади оттам връзка ключове. – Ето! – показа тя едно малко заръждавяло ключе. П. Вежинов, СО, 118. Заръждавялата брава изскърца и след второто превъртяване на ключа вратата се отвори. К. Калчев, ЖП, 236.