ЗАРЪ̀КА ж. Разг. Възлагане, нареждане, поръчване на някого да извърши, да направи, да изпълни нещо; поръка, поръчение, поръчка. В клуба всяка вечер беше гъмжило. Всеки получаваше заръка, всеки даваше съвет и обещаваше по нещо. П. Здравков, НД, 48-49. Връщам се вкъщи след два часа и половина, при това без да съм изпълнил и половината от записаните в листчето заръки. Отеч., 1977, кн. 10, 21. Гледах богато наредената витрина и преповтарях наум всички заръки на жена ми. Й. Демирев и др., ОС, 5. Отсрещната вратичка на купето шумно се разтвори и вътре влезе петнайсет-шестнайсетгодишно девойче. На перона го изпращаше цяло семейство със съвети, заръки и шеги. К. Константинов, Избр. разк., 116. Пратиха подкрепа към парахода със заръка да се забави колкото може ходът на новопоявилия се враг от юг. Д. Рачев, СС, 258. // Съвет, упътване. А той се скрива зад украсените с кит върби. Той изчезва зад тях, аз продължавам да вървя към ятото и по негова заръка си свиркам с уста като овчар. Ем. Станев, ЯГ, 60. – Със заарските апостоли и поборници ще те срещна и от тях ще научим какво да правим нататък, те ще ни дадат заръка. Г. Манов, КД, 121. Ще се проклина [майката], че не се сети другояче да подхване последния разговор. Сякаш би могла да го спаси. Кого са върнали от пътя му майчините думи и заръки? Бл. Димитрова, Лав., 165. // Остар. Заповед; поръка. Та нали бяха спрели в гостоприемницата, която по царска заръка и дядовско предание от незапомнено време бяха поддържали. А. Дончев, СВС, 60. Сърцатият хайдутин Слави има от войводата само една заръка: жив или мъртъв да срещне бинбашията и да му предаде една мъничка записка. Н. Хайтов, ШГ, 146. – Опри гръб на кавака! – заповяда казакът. Джалил изпълни послушно заръката му. Ив. Гайдаров, ДЧ, 66.