ЗАРЪКОМА̀ХАМ, -аш, св., непрех. Започна да ръкомахам. Направи движение към очите си, уж че си слага очила, после отсечено заръкомаха, уж че бие барабан. А. Михайлов, ДШ, 29. Сега всички заговориха едновременно, заспориха, заръкомахаха. Л. Дилов, КТ, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)