ЗАРЪМЖА̀ВАМ, -аш, несв.; заръмжà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Започвам да ръмжа. Шарко трепва, наостря уши и заръмжава, а след него и Караман вдига глава и се обажда. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 6. Кучето заръмжа, лавна срещу му, но тоя път не налетя, защото Арабаджията вървеше няколко крачки по-назад. Ст. Дичев, ЗС II, 191. Мечката се заклати и се търкулна в рова край пътя, като глухо и задавено заръмжа. Ст. Загорчинов, ДП, 119. Войниците заприказваха под нос, заръмжаха, но нищо не се разбираше от думите им. К. Петканов, МЗК, 189.