ЗАРЪ̀НЧВАМ, -аш, несв.; заръ̀нча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. Обикн. за куче – започвам да ръмжа срещу някого; зарънчвам се.
ЗАРЪ̀НЧВАМ СЕ несв.; заръ̀нча се св., непрех. Диал. Зарънчвам. Не щеш ли, псе, на котенце подобно, / при слона дотърча, / озъби се, зарънчи се на него злобно, / залая, заквича. Ив. Вазов, ИГП (превод), 87.