ЗАРЪ̀СВАМ1, -аш, несв.; заръ̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Започвам да ръся. Машината заработи добре, задумка / и елеваторът заръси жито в бункера. Ламар, СГ, 76.
2. Непрех. За дъжд – започвам да ръся. Цялото небе се заоблачи. Заръси ситен дъжд. П. Бобев, ГЕ, 37. Дамяне, синко Дамяне, / когат дъждеца заръси, / дъждеца ще та окъпе. НБ, 1876, бр. 44, 171.
3. Безл. заръсва, заръси. Започва да ръси.
ЗАРЪ̀СВАМ2, -аш, несв.; заръ̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Напръсквам, поръсвам, ръся. Сестра му Яна пред стадо стои: / ю десницата / котле ковано / и ов котлето / китка босилка, / да си заръсва / вакли ягънца. Нар. пес., СбВСтТ, 70. заръсвам се, заръся се страд.