ЗА̀РЪЧКА ж. Остар. и диал. 1. Заръка, поръка. По заръчката на търговеца ханджията приготвил хубава чорба от кокошка. Т. Влайков, БСК III, 282. Тя ме затрупа със заръчки: това да реча мами, с онова да ѝ се пофала... Т. Влайков, Съч. II, 53.
2. Поръчка. Първата заръчка е голяма случка в живота на млад художник. Й. Груев, СП (превод), 110.