ЗАРЪ̀ЧКВАМ, -аш, несв.; заръ̀чкам, -аш, св., прех. Разг. Започвам да ръчкам. – За какво, за това, за колектива ли се гиздосваш?... За тебе ли е това, мари? За тебе ли е това, мари? – високо повтори майката и заръчка съдовете над печката. Б. Несторов, АР, 23. заръчквам се, заръчкам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)