ЗАСА̀КВАМ, -аш, несв.; засàкам, -аш, св., прех. Диал. Заисквам. – Едни кажат да му [на попа] дам половин кутел меливо, други казват: цел кутел. Не щеш ли, попа да засака тамам цели пет кутела! М. Георгиев, Избр. разк., 202. Проклето дете Станино / засака вода студена / от самодивско езеро. Нар. пес., СбВСтТ, 347. Засака Марко убава Яна – / Марко я сака, Яна го не ще. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 256. Стоян си Стана засака, / а майкя Стана не дава, / защо е Стоян сиромах. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 370. засаквам се, засакам се страд. и взаим. От ка си се засакаме, / никъде се не ставиме. / Стаиме се снощи вечер, / снощи вечер на чешмата. / Мако сме си постояли, / ного сме си издумали. Нар. пес., СбНУ ХLV, 374.