ЗАСБЍРАМ, -аш, св., прех. Диал. Започна да събирам; засъбирам. – Ами хайде, че мръкна. – Ей сега! – промълви дядо-Кънчовата снаха и чевръсто засбира разхвърляните из колибата вещи. Ц. Церковски, Съч. III, 8. Кога било пръвно България, / цар Костадин войни засбирало, / та е собрал юнаци по дуня, / ред е дошло до Гюроте войвода. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 201. засбирам се страд.
ЗАСБЍРАМ СЕ св., непрех. Диал. Започна да се събирам; засъбирам се. „Енко льо, моя дощерко, / притяжна ли е тявница?“ / „Лете ѝ притяжна и не е, / зиме е още притяжна, / га са засбират момине, / момине по попрелкине.“ Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 146.