ЗАСВАТУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Диал. Сватосам някого. Старите – Станкулови и Галункини – се нещо неспогодиха, та засватуваха за Станкула друга мома, а Галунка дваж не ходи на седянка. А. Страшимиров, А, 21. Младата гимназистка беше слабинко момиче, но все пак леля ѝ се погрижи да я засватува овреме за един млад вдовец – часовникар. А. Страшимиров, К, 11. засватувам се страд.