ЗАСВЕТУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Диал. Започна да светувам. – Та, невясто Георговице – земи, та си нагоди здравото момиче, па нека иде то да си засветува и да си дири късмета. Т. Влайков, Съч. II, 246.
