ЗАСВЍРВАМ, -аш, несв.; засвѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Започвам да свиря. Оркестърът засвирва едно българско хоро. Ив. Вазов, Съч. III, 245. Тодораки затваря едното си око, засвирва с уста и бутва калпака си. Д. Немиров, Б, 110. И засвири Герчо с гъдулката, а она хем запея, хем заплака. – Сбогом, Герчо! – Сбогом, момичета! Елин Пелин, Съч. V, 97. Щурците засвириха тържествена симфония. Падна мрак. А. Каралийчев, ПГ, 159. Вратите на Военния клуб стояха отворени – за да могат хората да се разбягат по-бързо, ако засвирят сирените. А. Каралийчев, С, 250. Куршумите засвириха зловещо покрай тях. Δ Засвири северният вятър. Δ Засвири тревога. Засвири отбой. Засвири заря. засвирвам се, засвиря се страд.