ЗАСВИРУ̀КВАМ, -аш, несв.; засвиру̀кам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да свирукам. – Ще го нагласим – махна с ръка Танчо и като си засвирука с уста, както имаше обичай да свирука, когато го обземаше нещо радостно, излезе към кошарата. Кр. Григоров, ТГ, 30. И излезе, като засвирука някакъв шлагер. Х. Русев, ПЗ, 36. Засвирука остър резлив ветрец, позасили се и вече не престана да духа дни наред. Д. Талев, С II, 283. засвируквам се, засвирукам се страд.