ЗАСВЍРЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); засвѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Засвирвам. Графът (снимва от рамото си ловския рог и засвиря): – Сега ще знаят моите хора, где съм. П. Тодоров, МГ (превод), 66. засвирям се, засвиря се страд.
